ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ?
Ще изкадим една луличка дим от моята пунгия – сух тютюнец,
по братски сетне ще се разделим, и Бог ще ме прегърне и целуне,
с признателна душица и очи ще го сподиря в жежкия следобед,
а камъкът – на четири очи, да ми рече: – Не ставам за надгробен!
Отивай си от мен и ти, момче! – и нека бъде твоят Път далечен.
И нека Господ всекиму рече три думички: – Здравей, добро човече!
16 юлий 2020 г.
гр. Варна, 8, 30 ч.
© Валери Станков Всички права запазени