Здравей, море
Здравей море
Пак при теб се завърнах мое море,
бях далече но те носих в мен!
С теб сме заедно отдавна, от дете
и мислех за теб аз всеки божи ден!
Сега стоя замислен пак сам на брега,
ти ме усети и ми изпрати голяма вълна'!
Така си говорим с теб заедно от някога,
само ти ме разбираш, усещаш моята тъга.
Отново съм сам при теб море без жена,
няма ги и моите синове, мойте чеда.
Те ще дойдат при теб но без техния баща,
поздрави ги от мен, аз ги нося в моята душа.
Прелитат чайки и гларуси, махам им с ръка,
те са част от теб, сякаш са твоите мили деца!
Те галят те отново със своите нежни крила,
ти ни изпращаш своите вълна' след вълна '.
Ще срещнем пак заедно на Слънцето залеза
и ще изгрее отново красивата му любима Луна.
И те като в живота нямат среща никога,
но остава вярата и една несбъдната мечта.
Ще бъдем заедно за кратко мое море,
на тръгване ще дойда да те прегърна.
И не мога без теб сякаш съм твое дете,
не тъгувай аз отново ще се завърна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
