magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
19.12.2010 г., 15:36 ч.

Зелена пътека 

  Поезия
1914 0 33

                                                                    "Ако в чая въздъхнат горчиви треви

                                                                      и потръпне червената риза на клена,

                                                                      иде време за горест, иде мраз несъмнено,

                                                                      а сърцето на лятото още кърви..."

                                                                                             Калин Донков

                         Зелена пътека

 

А скрежта се разтваря в солени сълзи,

дето лятото бяха пръски от морска вселена.

Под дълбокия сняг днес заспиват следи,

че отдавна в зелени поля са родени.


 

И мъглите се спускат във ниски земи,

а студът е сковал тишината във мене.

Бели клони рисуват в студените дни,

на гласа ти ехото в минало време.


 

Под крилете на вятъра лятото спи

и се спуска във спомен зелена пътека.

Във съня си по нея за мен да тъжиш,

а във снежните нощи да търсиш утеха.


 

Надалеко поглеждат кротко влажни очи

и попиват студа, заскрежаващ всемира,

и на хладния залез онези лъчи,

във които се помни на лятото цветната диря.

                               14.12.2010

                          Венцислав Янакиев

 


 

 

http://www.youtube.com/watch?v=xwCvZFRKLBE

 

 

 

 


 

 

 

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??