"Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви..."
Калин Донков
Зелена пътека
А скрежта се разтваря в солени сълзи,
дето лятото бяха пръски от морска вселена.
Под дълбокия сняг днес заспиват следи,
че отдавна в зелени поля са родени.
И мъглите се спускат във ниски земи,
а студът е сковал тишината във мене. ...