Зелена пътека
"Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви..."
Калин Донков
Зелена пътека
А скрежта се разтваря в солени сълзи,
дето лятото бяха пръски от морска вселена.
Под дълбокия сняг днес заспиват следи,
че отдавна в зелени поля са родени.
И мъглите се спускат във ниски земи,
а студът е сковал тишината във мене.
Бели клони рисуват в студените дни,
на гласа ти ехото в минало време.
Под крилете на вятъра лятото спи
и се спуска във спомен зелена пътека.
Във съня си по нея за мен да тъжиш,
а във снежните нощи да търсиш утеха.
Надалеко поглеждат кротко влажни очи
и попиват студа, заскрежаващ всемира,
и на хладния залез онези лъчи,
във които се помни на лятото цветната диря.
14.12.2010
Венцислав Янакиев
http://www.youtube.com/watch?v=xwCvZFRKLBE
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
