5.05.2019 г., 19:45

Зелено шампанско

601 4 16

На изгрева не слагайте синджир,

че светлото разбива катинари.

Дърветата - сватбари във шпалир -

са нашите вълшебници знахари.

 

Те с милиони пръстчета листа

след стъпките на зимата напират.

Лекуват със зелено радостта, 

забравила в кръвта ни да вибрира.

 

Синджирът се превръща във език

на чувствената песенна камбана,

а изгревът е светлият войник

на щастието, още неживяно.

 

Зеленото шампанско пролетта

в бокала на душите ни разлива.

И милиони пръстчета листа

размахват в нас надеждата си жива.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доче, здравей, махам ти със зеленото клонче, разцъфнало в душата ми!
  • Чух камбаната... Пролет е... Тук е.
    Идва всяка година по навик.
    Греховете простила. Напук
    добротата у нас съживява...

    Благодаря Мария за поезията...
  • Веси, радвам се, че ме посети и коментира! Нека пролетната зеленина продължи да те опиянява!
  • Отпих с голяма наслада. Благодаря ти, Мими!
  • Може би трябва да предложа и шампанско в син небесен цвят! Надявам се да има желаещи да го опитат!
    Благодаря, момиче на надеждата!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...