На изгрева не слагайте синджир,
че светлото разбива катинари.
Дърветата - сватбари във шпалир -
са нашите вълшебници знахари.
Те с милиони пръстчета листа
след стъпките на зимата напират.
Лекуват със зелено радостта,
забравила в кръвта ни да вибрира.
Синджирът се превръща във език
на чувствената песенна камбана,
а изгревът е светлият войник
на щастието, още неживяно.
Зеленото шампанско пролетта
в бокала на душите ни разлива.
И милиони пръстчета листа
размахват в нас надеждата си жива.
© Мария Панайотова Всички права запазени