Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз, да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава, някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"...
С това той иска, да ме уязви!
Стреми се той, "Духът ми", да убие
да ме натика във краката си, уви!
Не съм го срещал... Той не ме познава!
Не знам защо тъй, с мене се държи?!
Но тези работи, със мен, не стават!
Поклон не ще получи"до земи"...
В една "инстанция", той има достъп,
а аз към нея сега се стремя...
И той застана, с пушката, на поста,
не ме допуща, в "златната" земя!
И просто се стреми, да ме разкара...
Навярно мисли, че съм конкурент.
С приличието, иска да ме скара!
Да няма просто, работа със мен!
О, никога, не ще му се надупя!
Аз виждам този мъж, не е добър...
Зелено семе, няма да закупя!
И никога, не ще му кажа"Сър"!
25.08.2011г. с. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени