10.01.2015 г., 17:38

Зеленота семе на...

456 0 4

 

Зеленото семе на...

Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз, да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава, някакъв "катър"!

Говори ми  на "ти", вместо на "Вие"...
С това той иска, да ме уязви!
Стреми се той, "Духът ми", да убие
да ме натика във краката си, уви!

Не съм го срещал... Той не ме познава!
Не знам защо тъй, с мене се държи?!
Но тези работи, със мен, не стават!
Поклон не ще получи"до земи"...

В една "инстанция", той има достъп,
а аз към нея  сега се стремя...
И той застана, с пушката, на поста,
не ме допуща, в "златната" земя!

И просто се стреми, да ме разкара...
Навярно мисли, че съм конкурент.
С приличието, иска да ме скара!
Да няма  просто, работа със мен!

О, никога, не ще му се надупя!
Аз виждам този мъж, не е добър...
Зелено семе, няма да закупя!
И никога, не ще му кажа"Сър"!
   25.08.2011г. с. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надупването е поза на човешкото тяло, при която "дупето" на човека гледа към небето, а то е част от човешкото тяло.Така,че не виждам нищо срамна във това!Но То е израз на срамно поведение!
  • Достойна позиция!
    Поздравления!
  • Хареса ми! Никога не си купувай "зелено семе" , дори и за "златна земя"!
    Да се дупиш е срамно!!!
  • Споделям!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...