9.03.2010 г., 12:09 ч.

Земеделец 

  Поезия » Гражданска
1170 1 10

Той никога не чакаше субсидии,

за помощ не протягаше ръка,

ореше сам своите ниви,

развъждаше тежки стада.

 

В кошарите - овце триста броя,

пет крави, два чифта коне,

два здрави охранени вола

и имаше пет синове!

 

Преди да е пукнала пролет

оглеждаше плуг и брана,

приготвяше се за оран,

с подбрани добри семена.

 

И щом се затопли земята,

със своите пет синове

извежда на паша стадата

и  хващаше се да оре.

 

Нямаше гладни в дома му,

нямаше празни ръце,

работеха рамо до рамо

и влагаха ум и сърце.

 

Със труд си изкарваха хляба

без техника, с голи ръце

и хранеха свойта държава,

субсидии не търсеха те!

 

 

 

 

 

 

 

© Ракина Радева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да Такъв е живота на село.Браво!много реалистично.
  • Много добра идея, много ми хареса. Можеш само малко да прицизираш стиха, тук-там оправи ритъма.
  • Христос воскресе мила Кина!Да ти е светло в душата и в дните!!!
  • Мисля, че и без супсидии ще мога да те поздравя!
  • Прекрасен стих!!!Прегръщам те приятелко!!!
  • Така е...ум, сърце, душа трябва...
    ама нещо в последно време........
  • Вярно е че времената са други, но хората и проблемите са същите и
    е време да разберем че трябва сами да си помогнем, не да чакаме
    чичо Сам или бай Иван да ни поведат за ръчичка!Трябва да се потрудим и сами да намерим пътя към успеха! Благодаря
    !
  • Има житейска философия в стиха ти.
    Обикновено казваме "сега времената са други".
    Поздравявам те!
  • Дълбока оран в българската душевност! Посяла си семената на традиционализма... дано да намерят подходяща почва! И дано проумеем, че трябва сами да си помогнем!
  • Много истинско!Поздрав!
Предложения
: ??:??