24.06.2023 г., 23:17

Земен рай

598 4 3

Господи, колко е гиздав светът!

Господи, колко красив е!

Колко омая крие денят!

Колко потайна нощта е!

Колко изящност и чудеса!

Колко кътчета дивни!

Колко обич и топлота!

А нещо все ни не стига…

Колко магия, колко вълшебства

в дните ни земни се скитат.

От красотата сърцата потрепват

и кой я създаде се питат.

На небосклона ярки звезди

светлина чудодейна разпръскват.

Кой ли деня и нощта сътвори

и щом се срещнат потръпват.

Кой ли в синьо обагри простора,

тишината с' зелено дари?

Кой нарече кръвта на червеното,

а добротата се с бяло сдоби.

Кой рисува дъга седемцветна?

Где намери палитра, бои?

Виж, в прозореца слънце просветна

и зората надежда роди.

Красота, чудеса до безкрая!

Кой майсторски ги украси?

Подарил ни Всевишният рая,

съхранете го, ти, ти и ти…

Ромашка, 24.06.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...