Господи, колко е гиздав светът!
Господи, колко красив е!
Колко омая крие денят!
Колко потайна нощта е!
Колко изящност и чудеса!
Колко кътчета дивни!
Колко обич и топлота!
А нещо все ни не стига…
Колко магия, колко вълшебства
в дните ни земни се скитат.
От красотата сърцата потрепват
и кой я създаде се питат.
На небосклона ярки звезди
светлина чудодейна разпръскват.
Кой ли деня и нощта сътвори
и щом се срещнат потръпват.
Кой ли в синьо обагри простора,
тишината с' зелено дари?
Кой нарече кръвта на червеното,
а добротата се с бяло сдоби.
Кой рисува дъга седемцветна?
Где намери палитра, бои?
Виж, в прозореца слънце просветна
и зората надежда роди.
Красота, чудеса до безкрая!
Кой майсторски ги украси?
Подарил ни Всевишният рая,
съхранете го, ти, ти и ти…
Ромашка, 24.06.2023 г.
© Златка Чардакова Всички права запазени
Поздравявам те.