24.06.2023 г., 23:17

Земен рай

596 4 3

Господи, колко е гиздав светът!

Господи, колко красив е!

Колко омая крие денят!

Колко потайна нощта е!

Колко изящност и чудеса!

Колко кътчета дивни!

Колко обич и топлота!

А нещо все ни не стига…

Колко магия, колко вълшебства

в дните ни земни се скитат.

От красотата сърцата потрепват

и кой я създаде се питат.

На небосклона ярки звезди

светлина чудодейна разпръскват.

Кой ли деня и нощта сътвори

и щом се срещнат потръпват.

Кой ли в синьо обагри простора,

тишината с' зелено дари?

Кой нарече кръвта на червеното,

а добротата се с бяло сдоби.

Кой рисува дъга седемцветна?

Где намери палитра, бои?

Виж, в прозореца слънце просветна

и зората надежда роди.

Красота, чудеса до безкрая!

Кой майсторски ги украси?

Подарил ни Всевишният рая,

съхранете го, ти, ти и ти…

Ромашка, 24.06.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...