26.08.2004 г., 18:49

Земетръсна зона

977 0 1
Хиляди мравки предприеха атака по твоите крака.
Сепна се ти, в главата ти бръмна муха.
Взе си часовника, златен е , скъп е
и ланеца тежък си взе,
ключа превъртя,прага пристъпи,
асансьорът надолу пое.
Дано издържи тоя блок, поразпукнат
като нар кървав в нечии ръце.
Пред очите ти хората хукнали-
с най-скъпото в джоба, с дете на ръце.
Нервно разтри си врата-изпотен е,
подпря се на нечий капак и помисли за мене-
как за миг ще се  срути света,а ние в отрова
живеем и тъпчем мига с нашата злоба...
Грешките с прошка улягат, думите правят следи..
Но истински ли се мразим,
че на живота да не се насладим...

И там сред хора и паника ти не се застоя,
тръгна към моята граница на земетръсна игра.
Всичко е кратко, неясно.
И груби били сме.И мили.
Но любовта е опасна,
по-страшна от природните сили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...