26.08.2004 г., 18:49

Земетръсна зона

985 0 1
Хиляди мравки предприеха атака по твоите крака.
Сепна се ти, в главата ти бръмна муха.
Взе си часовника, златен е , скъп е
и ланеца тежък си взе,
ключа превъртя,прага пристъпи,
асансьорът надолу пое.
Дано издържи тоя блок, поразпукнат
като нар кървав в нечии ръце.
Пред очите ти хората хукнали-
с най-скъпото в джоба, с дете на ръце.
Нервно разтри си врата-изпотен е,
подпря се на нечий капак и помисли за мене-
как за миг ще се  срути света,а ние в отрова
живеем и тъпчем мига с нашата злоба...
Грешките с прошка улягат, думите правят следи..
Но истински ли се мразим,
че на живота да не се насладим...

И там сред хора и паника ти не се застоя,
тръгна към моята граница на земетръсна игра.
Всичко е кратко, неясно.
И груби били сме.И мили.
Но любовта е опасна,
по-страшна от природните сили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...