Хиляди мравки предприеха атака по твоите крака.
Сепна се ти, в главата ти бръмна муха.
Взе си часовника, златен е , скъп е
и ланеца тежък си взе,
ключа превъртя,прага пристъпи,
асансьорът надолу пое.
Дано издържи тоя блок, поразпукнат
като нар кървав в нечии ръце.
Пред очите ти хората хукнали-
с най-скъпото в джоба, с дете на ръце.
Нервно разтри си врата-изпотен е,
подпря се на нечий капак и помисли за мене-
как за миг ще се  срути света,а ние в отрова
живеем и тъпчем мига с нашата злоба...
Грешките с прошка улягат, думите правят следи..
Но истински ли се мразим,
че на живота да не се насладим...

И там сред хора и паника ти не се застоя,
тръгна към моята граница на земетръсна игра.
Всичко е кратко, неясно.
И груби били сме.И мили.
Но любовта е опасна,
по-страшна от природните сили.