Aug 26, 2004, 6:49 PM

Земетръсна зона

  Poetry
989 0 1
Хиляди мравки предприеха атака по твоите крака.
Сепна се ти, в главата ти бръмна муха.
Взе си часовника, златен е , скъп е
и ланеца тежък си взе,
ключа превъртя,прага пристъпи,
асансьорът надолу пое.
Дано издържи тоя блок, поразпукнат
като нар кървав в нечии ръце.
Пред очите ти хората хукнали-
с най-скъпото в джоба, с дете на ръце.
Нервно разтри си врата-изпотен е,
подпря се на нечий капак и помисли за мене-
как за миг ще се  срути света,а ние в отрова
живеем и тъпчем мига с нашата злоба...
Грешките с прошка улягат, думите правят следи..
Но истински ли се мразим,
че на живота да не се насладим...

И там сред хора и паника ти не се застоя,
тръгна към моята граница на земетръсна игра.
Всичко е кратко, неясно.
И груби били сме.И мили.
Но любовта е опасна,
по-страшна от природните сили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...