28.05.2017 г., 1:59 ч.

Земни ангели без ореоли 

  Поезия » Друга
735 2 12

Сред прахта на отсрешната улица,

сред море от лица, сред тополи,

те растяха без страх и приумица,

земни ангели без ореоли.

 

В тебеширени замъци скитаха

със карети и със вихрогони,

а навиваше времето свитъка

в битието им дни и сезони.

 

Той и дърпаше русите плитки,

тя цитираше стари поеми...

Как часовникът с двете стрелички

непонятно лика им променя..?

 

А понякога там под тополите

доловяха ли шепот на влюбени,

те смутено отвръщаха погледи

и се чувстваха някак изгубени...

 

Но ги сграбчи внезапно животът

в тази луда човешка рулетка

и с усмивките детски в залогът

си платиха житейската сметка.

 

***

Днес на стария дъб по кората,

други ангели без ореоли

отпечатват със трепет в душата

свойте истински първи любови.

 

2009 г.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??