Земно и Небесно (в памет на Калата)

Сценична треска. Родината трепери.

Мелодрамата на цирка се разпява.

Светлината от таблета не успява

на магията крилата да разпери.

И завесата прашасала се маха.

Циркаджията треперещ се показва.

И започва скрупульозно да разказва

на изкуството как пълен е стомахът.

Как наситен е със нужна калоричност

и препостил е със свинска сръбска скара.

В лигавника се петнее симпатичност,

във чиято цветност слюнки се разкарват.

Посетителите гледат със наслада...

Любовта народна блика от душите...

Циркаджията балсам е за ушите...

но на сцената внезапно – люта свада!

Напълнялото изкуство се събужда!

Тежестта му покосява разказвача!

Мелодрамата пък има за задача

светлината от таблета да разбужда!

Анекдот, описващ живата реалност

и изпълнен със културни баритони.

Да, ще кажете – ох, боже, тривиалност!

Да, очите ми обаче – сълзи ронят...

Райските врати. Актьорът коленичи.

Небесата го приветстват със овации.

А Градината е пълна със акации

и готова със безсмъртие да кичи.

Мефистофел приближава към Актьора.

Полудяла гръмотевица прехвърча.

Но от Рая тоз измамник зъл изхвърча –

озовава се при цирка със позьори.

Свети Петър се усмихва пестеливо,

но вратите непробивни се отварят.

Бели ангели, тъй нежно, приветливо,

райско-синята рапсодия повтарят.

И Актьора вече е в света бленуван...

Плодове златисти кичат дълги клони...

А зад гордите, красиви небосклони,

изведнъж пристига Бога все сънуван.

Господарят се подготвя реч да казва!

По лицето му минават силни тръпки!

И пристъпя Бога с тихи, леки стъпки

към Актьора, дето истински разказва!

„Ти Творец си  - Ти ще бъдеш най-Всевишен!

Ще играеш най-значима роля в Рая!

Да, така е – аз се чувствам веч излишен.

Но те моля – остани такъв в безкрая!”