Зенит щом има, има и надир
На Г.
Очите ни все гледат към небето,
за клетва, жалба, или благослов.
От немощния старец до детето,
да върже люлка, или за покров.
А пътят ни житейски, криволичи,
сред болки, радости - без миг покой.
Затуй човеците не си приличат,
различен е и черния повой.
Когато ни дотегне тая мъка,
очи сведем, към рохкава бразда,
че рано ни е, рано за разлъка,
и всеки има своята звезда.
Разбира се, че просто е и ясно,
избухват и звездите най-подир.
Звезда ли е - тя никога не гасне -
зенит щом има, има и надир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
