Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
18.09.2020 г., 15:10 ч.

Зенит щом има, има и надир 

  Поезия » Философска
350 2 5

 

На Г.

 

Очите ни все гледат към небето,
за клетва, жалба, или благослов.
От немощния старец до детето,
да върже люлка, или за покров.

 

А пътят ни житейски, криволичи,
сред болки, радости - без миг покой.
Затуй човеците не си приличат,
различен е и черния повой.

 

Когато ни дотегне тая мъка,
очи сведем, към рохкава бразда,
че рано ни е, рано за разлъка,
и всеки има своята звезда.

 

Разбира се, че просто е и ясно,
избухват и звездите най-подир.
Звезда ли е - тя никога не гасне -
зенит щом има, има и надир.
 
 
 
  


 
 
  

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не се плаши, сенсей, тя вещата вещица си е такава. Само не я дразни, с разни лопати и кошчета, че не отговарям.
  • Стреснат, трогнат, очарован...
    Благодаря!
    Хубави стихове за нормален човек. А силата ти е в бурните изблици на емоциите и тихите повеи на душата.
    Пък такива като мен... С лопата да ринеш и в коша да мяташ.
    Дебелянов, "Сиротна песен", последен стих.
  • Момичета...
  • С Дени! За надеждата...
  • И Надето щом я има, има Надежда.
    Сигурна съм , че Генек ей сега ще се припознае в посвещението!
    Прегръдка , Наде
Предложения
: ??:??