8.02.2015 г., 17:53  

Зима

1K 0 2
Независимо какво мислиш,
аз те обичам.
Прекалено сложно, прекалено ожесточено, прекалено несъвършено. Градът е стегнат, мъглата разголва душата си пред хора и кучета, обещанията ми  очевидно те развеселяват, зеленото на светофара е изпаднало в смут и паника. След втората ни целувка в главата ми е неестествена лудница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съвсем естествено, в предвид последствията
    да се смути дори и светофар.
    На всяка лудница не и е чуждо тук
    редуване целувки, студ и жар.
  • А след третата светофарът ще изгори.
    А това:
    "мъглата разголва душата си
    пред хора и кучета," ми хареса много!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...