svetlamila (Светла)
65 151
8.02.2015 г., 17:53 ч.  

Зима 

  Поезия » Друга
779 0 2
Независимо какво мислиш,
аз те обичам.
Прекалено сложно,
прекалено ожесточено,
прекалено несъвършено.
Градът е стегнат,
мъглата разголва душата си
пред хора и кучета,
обещанията ми 
очевидно те развеселяват,
зеленото на светофара е
изпаднало в смут и паника.
След втората ни целувка
в главата ми е
неестествена лудница.

© Светла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съвсем естествено, в предвид последствията
    да се смути дори и светофар.
    На всяка лудница не и е чуждо тук
    редуване целувки, студ и жар.
  • А след третата светофарът ще изгори.
    А това:
    "мъглата разголва душата си
    пред хора и кучета," ми хареса много!
Предложения
: ??:??