8.02.2015 г., 17:53  

Зима

1K 0 2
Независимо какво мислиш,
аз те обичам.
Прекалено сложно, прекалено ожесточено, прекалено несъвършено. Градът е стегнат, мъглата разголва душата си пред хора и кучета, обещанията ми  очевидно те развеселяват, зеленото на светофара е изпаднало в смут и паника. След втората ни целувка в главата ми е неестествена лудница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съвсем естествено, в предвид последствията
    да се смути дори и светофар.
    На всяка лудница не и е чуждо тук
    редуване целувки, студ и жар.
  • А след третата светофарът ще изгори.
    А това:
    "мъглата разголва душата си
    пред хора и кучета," ми хареса много!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...