svetlamila (Светла) svetlamila (Светла)
65
Feb 8, 2015, 5:53 PM  

Зима

  Poetry » Other
1K 0 2
Независимо какво мислиш,
аз те обичам. Прекалено сложно, прекалено ожесточено, прекалено несъвършено. Градът е стегнат, мъглата разголва душата си пред хора и кучета, обещанията ми  очевидно те развеселяват, зеленото на светофара е изпаднало в смут и паника. След втората ни целувка в главата ми е неестествена лудница.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Съвсем естествено, в предвид последствията
    да се смути дори и светофар.
    На всяка лудница не и е чуждо тук
    редуване целувки, студ и жар.
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    А след третата светофарът ще изгори.
    А това:
    "мъглата разголва душата си
    пред хора и кучета," ми хареса много!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0