svetlamila (Светла) svetlamila (Светла)
65
Feb 8, 2015, 5:53 PM  

Зима

  Poetry » Other
1K 0 2
Независимо какво мислиш,
аз те обичам. Прекалено сложно, прекалено ожесточено, прекалено несъвършено. Градът е стегнат, мъглата разголва душата си пред хора и кучета, обещанията ми  очевидно те развеселяват, зеленото на светофара е изпаднало в смут и паника. След втората ни целувка в главата ми е неестествена лудница.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Съвсем естествено, в предвид последствията
    да се смути дори и светофар.
    На всяка лудница не и е чуждо тук
    редуване целувки, студ и жар.
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    А след третата светофарът ще изгори.
    А това:
    "мъглата разголва душата си
    пред хора и кучета," ми хареса много!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0