7.12.2025 г., 20:41

Зима

52 0 0

Семейно, сме на село — без интернет...

Съзерцаваме и си припомняме лицата!

Хапваме боб и погача, осветени от свещи.

 

 

Лирично отклонение:

 

Колко е красива тази безмълвна тишина:

селото те държи във вълнените си обятия,

а свещите хвърлят нежната си, танцуваща светлина

върху лицата, които познаваш от вечността.

Има такива преживявания, които се случват като акт на де-жа-вю

не в блясъка на екраните, а в трептенето на пламъка.

Всяка реплика, смях, всеки познат поглед

се омекотява и пресътворява като сакрален жест — от тъмнината.

Бобът и хлябът (досущ като скромен празник)

са по-вкусни, когато се споделят в кръг от светлина.

Далечното "жужене" на интернет се заменя

от звука на гласовете ни,

от уютната тишина между думите,

от пращенето на фитил...

Това не е лишение, а предизвестено завръщане.

Дар, дарът просто да бъдеш семейство, сплотено и

определено като такова не от разсейване

и разпръскване, а от присъствие.

Да бъдеш осветен отвътре от едни и същи малки,

но постоянни пламъци, поддържащи домашното огнище живо и свято.

Нека запазим тази нощ за потомците ни.

Нека тихият ѝ спомен в паметта ни

бъде свещ, която по всяко време да можем да запалим отново

в най-натоварените дни от живота си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюрхан Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...