Dec 7, 2025, 8:41 PM

Зима

  Poetry » Other
53 0 0

Семейно, сме на село — без интернет...

Съзерцаваме и си припомняме лицата!

Хапваме боб и погача, осветени от свещи.

 

 

Лирично отклонение:

 

Колко е красива тази безмълвна тишина:

селото те държи във вълнените си обятия,

а свещите хвърлят нежната си, танцуваща светлина

върху лицата, които познаваш от вечността.

Има такива преживявания, които се случват като акт на де-жа-вю

не в блясъка на екраните, а в трептенето на пламъка.

Всяка реплика, смях, всеки познат поглед

се омекотява и пресътворява като сакрален жест — от тъмнината.

Бобът и хлябът (досущ като скромен празник)

са по-вкусни, когато се споделят в кръг от светлина.

Далечното "жужене" на интернет се заменя

от звука на гласовете ни,

от уютната тишина между думите,

от пращенето на фитил...

Това не е лишение, а предизвестено завръщане.

Дар, дарът просто да бъдеш семейство, сплотено и

определено като такова не от разсейване

и разпръскване, а от присъствие.

Да бъдеш осветен отвътре от едни и същи малки,

но постоянни пламъци, поддържащи домашното огнище живо и свято.

Нека запазим тази нощ за потомците ни.

Нека тихият ѝ спомен в паметта ни

бъде свещ, която по всяко време да можем да запалим отново

в най-натоварените дни от живота си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюрхан All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....