12.11.2007 г., 17:03

Зима в любовта ти

1.2K 0 4
 

 12.11.2007

Настъпи зима в любовта ти

и като снежинка се стопи.

Красива беше, беше чиста -

но краткотрайна бе, уви.

 

 

Обичана със страшна сила,

с теб  наистина живях.

Но съдба жестока предрешила

в любовта ни да настъпи крах.

 

 

Творец на щастието ми беше,

творец на болката ми, Си.

И макар да знаеше, че ще ме погубиш,

отново в мене се прицели Ти!

 

 

Обичам те и ще те обичам,

както било е винаги и досега.

Но знам, в живота ми ако те няма,

приключила съм с Любовта!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей, недей така! Животът те очаква!!!
    С много обич!!!
  • Ти носиш ЛЮБОВТА в себе си Вили!
    Боли,когато казваш сбогом,но пък някой ден отново ще кажеш ЗДРАВЕЙ!
    Прегръщам те!
  • Хубаво е, хареса ми много.Усмивки от мен.
  • "Творец на щастието ми беше,

    творец на болката ми, Си."

    Красота!6+

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....