Nov 12, 2007, 5:03 PM

Зима в любовта ти

  Poetry » Love
1.2K 0 4
 

 12.11.2007

Настъпи зима в любовта ти

и като снежинка се стопи.

Красива беше, беше чиста -

но краткотрайна бе, уви.

 

 

Обичана със страшна сила,

с теб  наистина живях.

Но съдба жестока предрешила

в любовта ни да настъпи крах.

 

 

Творец на щастието ми беше,

творец на болката ми, Си.

И макар да знаеше, че ще ме погубиш,

отново в мене се прицели Ти!

 

 

Обичам те и ще те обичам,

както било е винаги и досега.

Но знам, в живота ми ако те няма,

приключила съм с Любовта!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хей, недей така! Животът те очаква!!!
    С много обич!!!
  • Ти носиш ЛЮБОВТА в себе си Вили!
    Боли,когато казваш сбогом,но пък някой ден отново ще кажеш ЗДРАВЕЙ!
    Прегръщам те!
  • Хубаво е, хареса ми много.Усмивки от мен.
  • "Творец на щастието ми беше,

    творец на болката ми, Си."

    Красота!6+

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...