Зимен сонет
ЗИМЕН СОНЕТ
Привикай лятото, нощта е
парад на сенки и желания
и нежните им очертания
тънеят мълком из безкрая –
в липите, ронещи позлата,
в съня на зреещото жито.
И никой няма да попита –
кога ще закънти земята
под тежки ледени копита,
чертаещи в снега пъртини.
А над кристалните градини
врабец премръзнал ще прелитне –
за миг да стопли край комина
крилцата си – в студа безсилни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
