Зимен сонет

Jul 17, 2022, 8:17 PM 2022-07-17T20:23:30+03:00

Poetry » Strict forms

303 4 6

ЗИМЕН СОНЕТ

Привикай лятото, нощта е

парад на сенки и желания

и нежните им очертания

тънеят мълком из безкрая –

в липите, ронещи позлата,

в съня на зреещото жито.

И никой няма да попита –

кога ще закънти земята

под тежки ледени копита,

чертаещи в снега пъртини.

А над кристалните градини

врабец премръзнал ще прелитне –

за миг да стопли край комина

крилцата си – в студа безсилни.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yotovava (Валентина Йотова)

2022-07-18T14:52:47+03:00

Благодаря, Миленка, друга вселена е, не е моята
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-07-17T21:06:05+03:00

Даничка е права - какъв топъл "Зимен сонет"! Каквото и да напишеш, все е грабващо и стойностно, Вале! Прегръщам те!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-07-17T21:02:11+03:00

Премина, Валя. Поне засега. После ще му мислим...
zelenaradost (Милена Френкева)

2022-07-17T20:42:00+03:00

Красиво и с аромат на лято. А зимата е друга снежна вселена.
yotovava (Валентина Йотова)

2022-07-17T20:35:08+03:00

И аз не обичам зимата, Дени
Dendu89 (Деница Гарелова)

2022-07-17T20:34:25+03:00

Не обичам зимата, но тук има топлина