Зимен залез...
Зимен залез...
Една мелодия от нежност преминава
през тишината носена от слънчев лъч,
до скъсване в душите затрептява
и после се оплита в птича глъч...
Гората диша аромат на залез,
а Вятърът обяздва клон след клон;
на хоризонта сируетът алест
огъва гръб на галопиращ кон...
Дърветата в снега се отразяват
като във бистра изворна вода,
а сенките им бързо изтъняват
и скоро се изгубват без следа...
Последен миг и плъзга заревото
на Слънцето изящната шейна,
денят със него тръгва си защото
е влюбен в палавата светлина.
Изсъхнало дърво (като камбана
за празник) удря някъде кълвач...
...С крила от въздух леко залюляна
Планетата в замисления здрач
очарование и тъмна прелест носи
с красиви, позабравени неща
в душите ни и с толкова въпроси,
и толкова надежди за нощта...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
