Зимен залез...

Една мелодия от нежност преминава

през тишината носена от слънчев лъч,

до скъсване в душите затрептява

и после се оплита в птича глъч...

Гората диша аромат на залез,

а Вятърът обяздва клон след клон;

на хоризонта сируетът алест

огъва гръб на галопиращ кон...

Дърветата в снега се отразяват

като във бистра изворна вода,

а сенките им бързо изтъняват

и скоро се изгубват без следа...

Последен миг и плъзга заревото

на Слънцето изящната шейна,

денят със него тръгва си защото

е влюбен в палавата светлина.

Изсъхнало дърво (като камбана

за празник) удря някъде кълвач...

...С крила от въздух леко залюляна

Планетата в замисления здрач

очарование и тъмна прелест носи

с красиви, позабравени неща

в душите ни и с толкова въпроси,

и толкова надежди за нощта...

д-р Коста Качев