#Зимите са кактуси в очите
Нощта пристига с фосфорни светлини-
и лава с неонови съзвездия.
Звезда преде минал живот, с бенгалски
огън и искри.
И свършени са вече тропиците,
с молитвите към Бога.
Молитви за сините лета и мидени
вълнения.
Молитви за плиткото в лагуна и
синеморска луга.
За простото на залъка и хляба.
Че човеците са само куршум, огън
и лъжи.
Стреляй, зима и убий - всяка плът летна.
Залък на две се дели и приятел в нужда
се познава.
Стреляй, зима и убий - поета забравил
човешката си кожа.
Стреляй, зима и убий - лицемерието
в човека.
Обърни се и виж, приятел ножа ти забива.
Кой ще слага последния пирон в ковчег?
Вятърът само знае и нарежда.
Стреляй, зима и убий - злобата човешка.
Всеки си носи незримия кръст и
кръвта от Голгота!
Стреляй, зима и убий - самозабравилите
се от Ангели и Бога!
07.01.2022г
Николай Василев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Василев Всички права запазени
