#Зимите са кактуси в очите
Нощта пристига с фосфорни светлини-
и лава с неонови съзвездия.
Звезда преде минал живот, с бенгалски
огън и искри.
И свършени са вече тропиците,
с молитвите към Бога.
Молитви за сините лета и мидени
вълнения.
Молитви за плиткото в лагуна и
синеморска луга.
За простото на залъка и хляба.
Че човеците са само куршум, огън
и лъжи.
Стреляй, зима и убий - всяка плът летна.
Залък на две се дели и приятел в нужда
се познава.
Стреляй, зима и убий - поета забравил
човешката си кожа.
Стреляй, зима и убий - лицемерието
в човека.
Обърни се и виж, приятел ножа ти забива.
Кой ще слага последния пирон в ковчег?
Вятърът само знае и нарежда.
Стреляй, зима и убий - злобата човешка.
Всеки си носи незримия кръст и
кръвта от Голгота!
Стреляй, зима и убий - самозабравилите
се от Ангели и Бога!
07.01.2022г
Николай Василев
© Николай Василев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Отдавна не бях те чел. Верен на своя неповторим стил!
-
Ники, много силно, настръхвам когато го чета. Браво!
-
Приоткрих отново твоя неподражаем стил и експанзивност на стиха, зареден с неподправената емоция на праведния и отговорно обичащ човек!😍 Много е силно!
Поздравявам те, Ники!👍 -
Явно сме на една вълна, Ники. Стихът ти е гневен и красив - от себе си и стила си няма как да избягаш. П.П. Понеже никой няма да ти го каже, аз ще го направя. Моля те, поправи думичката залък.
-
Стихотворение, от което настръхнах. Вложил си толкова много емоция и то по един образно-разкошен начин, характерен за творческия ти стил, Ники. С това доказваш превъзходството на тази стихотворна форма пред захаросаните римушки, отдавна отречени в другите страни, но все още намиращи последно убежище в българската поезия. Поздравление!
-
Пепи, Жени, Деа благодаря ви!
Исках да напиша нещо, което ме е вълнувало!
Без много метафори, грим, пудра, а така, както го мисля.
Този стих е нещо различно от мен досега.
И ме вдъхнови, лошото държание, тормоз над животните, над хората, примерите са много!
Дори онзи ден, момчета се гавриха с едно кученце, което ни разстрой останалите, помогнахме, но лошото държание е факт.
Примерът с момчето, което е огледало на действителността!
Затова трябва, да извадим бодилчето, кактуса от очите и да бъдем добри!
Доброто се връща! -
Оле! Много силно и наситено.
-
Много наситено с емоция и точно онзи стаен гняв е толкова човешки... Исках да кажа, че много ми хареса, Ники!
-
Хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Силно, неповторимо!