15.12.2022 г., 17:56

Зимна хижа

1.3K 2 7

ЗИМНА ХИЖА

 

Добра къщовница е есента –

последните листенца ще изрони

и дрипавите врабчови гнезда

ще скрие зад драперии дъждовни.

 

Щастлива бях в проклетия сезон,

когато дъх и багри се преляха

и с теб се любехме по цяла нощ –

две голишарчета под лунна стряха.

 

Ала приключи той – и сякаш в миг

връз мене връхлетяха зимни хали.

Остана само тръпнещият вик

 

на птицата, прехапала език

и ниско край дома ми прелетяла

сред бурята, размахала пестник.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...