Връхлетя ни тази зима, тъй внезапно, изведнъж,
като оня дъжд внезапен нейде в цъфналата ръж,
старата любов отново, все със старата тъга,
ала някак си по ново беше спретнала шега.
Насред снеговете бели лумнаха огньове в нас,
чак студът вън се потули, сякаш беше го и страх.
От магията внезапна светна променен света
и най-старата загадка ни обхвана - любовта.
И среброто в косите някак странно заблестя,
ето, виж ни пак отново, на по двадесет лета.
Пощурели от възторзи и изпълнени с мечти,
преоткриваме по ново най-познатите неща.
© Таня Панайотова Всички права запазени