Връхлетя ни тази зима, тъй внезапно, изведнъж,

като оня дъжд внезапен нейде в цъфналата ръж,

старата любов отново, все със старата тъга,

ала някак си по ново беше спретнала шега.

Насред снеговете бели лумнаха огньове в нас,

чак студът  вън се  потули,  сякаш беше го и страх.

От магията внезапна светна променен света

и най-старата загадка ни обхвана - любовта.

И среброто в косите някак странно заблестя,

ето, виж ни пак отново, на по двадесет лета.

Пощурели от възторзи и изпълнени с мечти,

преоткриваме по ново най-познатите неща.