Aug 25, 2009, 8:36 PM

Зимна изненада

  Poetry » Love
937 0 1

Връхлетя ни тази зима, тъй внезапно, изведнъж,

като оня дъжд внезапен нейде в цъфналата ръж,

старата любов отново, все със старата тъга,

ала някак си по ново беше спретнала шега.

 

Насред снеговете бели лумнаха огньове в нас,

чак студът  вън се  потули,  сякаш беше го и страх.

От магията внезапна светна променен света

и най-старата загадка ни обхвана - любовта.

 

И среброто в косите някак странно заблестя,

ето, виж ни пак отново, на по двадесет лета.

Пощурели от възторзи и изпълнени с мечти,

преоткриваме по ново най-познатите неща.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...