Зимна красота
Не дъжд е завалял,
а сняг парцален,
танцуващо безгрижен
към калната земя.
А локвите,
с повърхност огледална,
нахално го поглъщат...
Суета.
Снежинките валят.
Студът им е приятел.
Трепери въздухът
от страст.
Замръзват локвите.
Невероятно е.
Дали ще устоят
на нежната им власт.
И става бяло.
Чисто до невинност.
Блести снегът.
Искри от светлина.
Макар за кратко,
но вълшебство е,
земята е с наметка.
Зимна красота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
