Не дъжд е завалял,
а сняг парцален,
танцуващо безгрижен
към калната земя.
А локвите,
с повърхност огледална,
нахално го поглъщат...
Суета.
Снежинките валят.
Студът им е приятел.
Трепери въздухът
от страст.
Замръзват локвите.
Невероятно е.
Дали ще устоят
на нежната им власт.
И става бяло.
Чисто до невинност.
Блести снегът.
Искри от светлина.
Макар за кратко,
но вълшебство е,
земята е с наметка.
Зимна красота.
© Таня Мезева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
