Зимна милувка
Разбивам снежинките на вятър,
събирам от утрото плам,
от слънцето открадвам си малко блясък
и тръгвам по пътя си неизвървян…
Ще срещна усмивки,
ще видя сълзи,
ще отвръщам с мълчание,
ще попивам с думи нежни мокри очи.
Птица в небето за мен ще попее,
дървото младо клони в косите ми ще скрие,
отново ще погледам вдъхновена звездната епопея
и ще оставя небето от устните ми сладостта да отпие…
Като мигновена целувка на невидим любовник
ще усетя полъха на смрaзяващия вятър….
… като летен бриз по кожата ми топла,
ще се радвам на зимата като от далеч завърнал се приятел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
