Зимна милувка
Разбивам снежинките на вятър,
събирам от утрото плам,
от слънцето открадвам си малко блясък
и тръгвам по пътя си неизвървян…
Ще срещна усмивки,
ще видя сълзи,
ще отвръщам с мълчание,
ще попивам с думи нежни мокри очи.
Птица в небето за мен ще попее,
дървото младо клони в косите ми ще скрие,
отново ще погледам вдъхновена звездната епопея
и ще оставя небето от устните ми сладостта да отпие…
Като мигновена целувка на невидим любовник
ще усетя полъха на смрaзяващия вятър….
… като летен бриз по кожата ми топла,
ще се радвам на зимата като от далеч завърнал се приятел.
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
