14.01.2020 г., 17:09  

Зимна песенна импресия

657 3 8

Рисувах птиче, едно такава дребничко,
с накокошинени от студ перца, приведена опашчица
оклюмала глава... О, чудо - в очичките му
огън заискря,
напери се, изправи гордо птичата снага,
и чух го как запя - в картината на топло оживя!

 

Зачурулика весело, разтърсвайки глава!
А вие чухте ли го? И студ, и зима надживя,
побрало в себе си света, за всички то запя,
за да припомни колко на човек му трябва:
очи за светлината, уши за тишината

                                             и зрънце топлина!

 

14,01,2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • InaКалина - изгуби се птичето в мъглата, но още в мен звучи песничката му изпята! 🐦
  • От най-стари времена птиците за човека са били символ на независимост и свобода - легендата за Дедал и Икар.

    Благодаря, Стойчо!
  • Да се учим от птиците!
  • Благодаря, Марианке!
  • Благодаря ви, че чухте песента на птичето с мен!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...