Зимна приказка...2
Зимна приказка...2
Зимна вечер... Вятър стене....
Снежни вихри се въртят,
в някакво проклето време
на един объркан свят...
Пътник влачи се в гората –
що ли тъй е закъснял,
напосоки в тъмнитата
блъска се изнемощял.
Сняг навял и заличил е
и пътека и следа,
облаците са закрили
пътят сочеща звезда...
Но зад оня храст оттатък –
сякаш пламък затрептя:
дáли бе мираж във мрака,
заблудена ли душа!...
... За момент е той окрилен
и разтапя се снега,
и натам с последни сили
бърза с „дървени” крака....
... в къща приказна внезапно
озарена в светлина,
толкова невероятно
чака хубава жена,
пред горящата камина
го прегръща нежно тя,
а съвсем необяснимо –
в огъня цъфтят цветя...
... Странна музика се носи
и далечни гласове –
и отново сенокос е,
веят топли ветрове.
Свежестта го упоява
пак на прясното сено,
някъде петел пропява:
първи,
втори – все едно,
а Жената го докосва
и изтръпва от това --
с любовта ѝ сенокосна,
в ароматната трева...
... Мъртав в утрото открили
го до стар, корубест дъб...
... О добър си Боже мили –
тъй тешиш Ти всяка скръб!...
05.02.2017.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
