Зимна приказка
(на Ася Толедо)
- Я, разбутай дървата в камината!
- Наметни си дебелия шал и...
изкарай ми каната с виното!
Тури там и каквото Бог дал!
- Стига вече със твоята пукница,
да се скрие в земята макар!
- Сядай тука, до мене, бре Умнице,
и вземи и за тебе пахар.
Да прелеем земята със виното!
Да си спомним бащи и деди!
Да погледам на огъня киното!
А навънка фучи ли, фучи...
- Стига дрямал си седнал, човече!
Там... Постлала съм - Хайде, ела!
- Стига мрънка! Омръзна ми вече!
- Виж навънка! Май спря кола!
Аз излизам, захапал цигарата.
Поразкършвам снага от студа.
А отвън, в светлината на фарове,
някой тича към мен, през снега.
Ти прибираш косата си стреснато.
Бършеш с длан запотени стъкла.
А отвънка, на прага, на светлото
са пристигнали наште деца...
Аз, разбира се, казвам ти приказка,
ала истина друга не ща!
А в очите ти, радостно блеснала,
пак напира щастлива сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Има ли продължение? Радвам се, че прочетох! Представих си, че е много студено, а аз съм си на топло вкъщи при семейството! Няма по- голям уют!