Hekredel (Христо Славов)
1524 419
1.03.2013 г., 18:54 ч.

Зимни копнежи - преработено 

  Поезия » Гражданска
357 0 3

Мечтаехме ние за слънце сред зимата.

Очаквахме Пролет и син небосвод...

И все безутешно ругаехме климата

и скърцахме с зъби, на този живот.


Мечтахме за щастие... Радости чакахме!

Противни ни бяха нездравите дни!

И от безсилие зъбите тракахме...

И бяхме лишени от нашите  мечти.


А бурята зъзнеше вън по капчуците,

там Зимата кършеше бели ръце!

И ние премръзнали слушахме звуците,

изпплашени, като след гръм, зверове.


О, много от нас не дочакаха Пролетта...

и недомечтаха щастливи мечти!

Угаснаха погледи, жадни за полети,

за страшно далечните пролетни дни!


Но ние дочакваме пролет нечувана...

Гърмят  водопади от топли лъчи...

Лекува страната, така не лудувала,

и плачат от радост блестящи очи!

 

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??