Зимни копнежи - преработено
Мечтаехме ние за слънце сред зимата.
Очаквахме Пролет и син небосвод...
И все безутешно ругаехме климата
и скърцахме с зъби, на този живот.
Мечтахме за щастие... Радости чакахме!
Противни ни бяха нездравите дни!
И от безсилие зъбите тракахме...
И бяхме лишени от нашите мечти.
А бурята зъзнеше вън по капчуците,
там Зимата кършеше бели ръце!
И ние премръзнали слушахме звуците,
изпплашени, като след гръм, зверове.
О, много от нас не дочакаха Пролетта...
и недомечтаха щастливи мечти!
Угаснаха погледи, жадни за полети,
за страшно далечните пролетни дни!
Но ние дочакваме пролет нечувана...
Гърмят водопади от топли лъчи...
Лекува страната, така не лудувала,
и плачат от радост блестящи очи!
© Христо Славов All rights reserved.
Хубаво е