22.12.2017 г., 12:44 ч.

Зимно 

  Поезия
469 2 4

Сняг заваля и всичко е в бяло.

Празен лист без дума и звук.

Времето спира за ново начало.

Далече от мене, далече от тук.

Колко е тихо! Колко е чисто!

Вятъра само чувам да плаче.

Сълза се отронва в очите сребристи

и пада снежинка самотна във здрача.

Нека вали! Нека не спира! 

На зимата някак приляга да стене.

Когато от спомени в ляво те свива,

а  листът се пълни със минало време.

© Някоя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??