Сняг заваля и всичко е в бяло.
Празен лист без дума и звук.
Времето спира за ново начало.
Далече от мене, далече от тук.
Колко е тихо! Колко е чисто!
Вятъра само чувам да плаче.
Сълза се отронва в очите сребристи
и пада снежинка самотна във здрача.
Нека вали! Нека не спира!
На зимата някак приляга да стене.
Когато от спомени в ляво те свива,
а листът се пълни със минало време.
© Някоя All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
