Горчат сълзите повече от сутрешно кафе
и няма хапче, с което аз да ги сподавя…
Когато ги докоснеш са меки като кадифе,
но изгарят кожата ми и са като жива лава.
Вулкан задрямал във сърцето е под пара
и разтапя до червено ледения му метал.
Събужда се отново в своя болка стара…
И напомня за момент отдавна изгорял…
Остави ме. Моля те, недей гаси пожара…
Нека там да пламне, в оная сухата трева…
И гледай само отровен бурен как изгаря…
А от пепелта пониква преродена любовта… ...