Зимно причастие
Парцалчета, кристалчета – сняг тих вали.
Коланчета, воланчета – свистят игли.
На зимата в петлиците – бял минзухар,
все още е кралица тя на бал прастар.
В дъха ѝ – студ, виелици, в очите – смях,
вещае преживелици сред снежен прах.
Елхичките, брезичките – в скреж и искри,
хлапетата с шейничките кроят игри.
На покрива коминчета пухтят, димят.
Над локвите – корички лед – на сол, хрущят.
Послушайте ботушите пред моя праг,
омръзнала им сушата – жадуват сняг.
И якето над печката съвсем не спи,
под драките пътечката – звезди крепи.
Сияния, мечтания – стъкла в цветя,
далечни разстояния, тук – самота.
Ще екнат ли звънчетата утре в зори,
ще хукна ли с момчетата към хълм в гори?
Пързаляне, търкаляне и снежен бой,
по бузките ми алени – снежинки рой.
Заблудите и чудото не ми спести
светът на пеперудите – блести, блести!
Угаснаха свещичките, потъват вън
в сън праведен елхичките – чист, детски сън.
Стихотворението участва в VI Национален литературен конкурс „Асен Разцветников“ на Община Горна Оряховица, НЧ „Напредък – 1869“ и Литературен клуб „Асен Разцветников“ при НЧ „Напредък – 1869“ и спечели поощрителна награда. Темата на конкурса беше: „Кралица или пеперуда – тамян в първия ми грях“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
