ЗЛАТНА ЕСЕН

Есен щедра и богата, златна есен,

есен тиха, пъстра и красива,

шепнеш ми: "животът си отива".

Сама в парка пея свойта тъжна песен.

Голи вейките са почернели,

ронят се листата златни,

спомнят ми години благодатни.

Тежат спомените под коси ми бели.

Калейдоскопът на живота се върти,

гонят се мъниста разноцветни,

виждам скъпите лица приветни,

надежди, пориви, несбъднати мечти.

Есен щедра и богата, златна есен,

нека дълго още да те има,

че след теб ще дойде скръбна зима,

аз искам още да пея мойта песен.