Есента излита от залеза в небето
самотна птица сякаш скита, след лятото горещо.
С ветровете маха, от дърветата за сбогом
лисата спомени разнасят, радостни и лоши!
Пориви отекват в тиха, смирена тишина
успокоява летните вълнения, от море и топлина.
Есента е златния мъдрец, стъпил по света
дал ни вярна равносметка, за нашите дела!
Есента е камертон, настроил човешките сърца
понякога минорна е, с тъжен тон на тишина.
Но тя показва в нас, че прехода е винаги възможен
да бъде мир, любов и топлина по таз земя.
А света ни някак още не разбрал премеждие, в думата война...
От сезона есента, пак надежда, търсим и нека срещнем
а утре просто кажем, както днеска на света-
ХОРА, златна есен е сега!
Пан.
© Найден Тихомиров Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »