Есента излита от залеза в небето

самотна птица сякаш скита, след лятото горещо.

С ветровете маха, от дърветата за сбогом

лисата спомени разнасят, радостни и лоши!

Пориви отекват в тиха, смирена тишина

успокоява летните вълнения, от море и топлина.

Есента е златния мъдрец, стъпил по света

дал ни вярна равносметка, за нашите дела!

Есента е камертон, настроил човешките сърца

понякога минорна е, с тъжен тон на тишина.

Но тя показва в нас, че прехода е винаги възможен

да бъде мир, любов и топлина по таз земя.

А света ни някак  още не разбрал премеждие, в думата война...

От сезона есента, пак надежда, търсим и  нека срещнем

а утре просто кажем,  както днеска на света-

ХОРА, златна есен е сега!

Пан.