Златно
ЗЛАТНО
Когато се промъкнат златни първите лъчи
в прохладната ни спалня сутрин рано,
дори да ти е тъжно, усмихни се, не плачи,
с целувка събуди ме, още имаш мъжкото ми рамо.
Повикай ме при теб, дори и да ме няма,
бъди със мен във свойта мисъл
и със себе си ще бъдеш пряма,
далеч един от друг да сме, че няма смисъл.
Когато се промъкнат златни първите звезди,
тогава не заспивай - уморен при тебе ще се върна
и нощта красива ще се прероди,
когато нежно пак ще те прегърна.
Велин Гюргаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
