Златното на Есента,
Тази веща художница,
Без да иска се разля...
И обагри клони, листи
И треви...
И дори
Да се постара
Усърдно да го събере
Не успя...
Тогава с четката си,
Тази умела художница
Есента
Цапна тук и там
С червено и зелено,
Докато златното превземаше света...
Людмила Данова
© Людмила Данова Всички права запазени