Падат ръждиви звезди
и дерат с върховете си въздуха.
Славей уплашен сред бодлите се скри
на неразцъфнала роза.
Планини се сриват,
пропадайки в огледалата си.
Белите гълъби чезнат,
виждайки съдбата им.
Пътник случаен, сълза отрони
но никой не забеляза потопа.
Сълзата можеше само него да удави,
вратата с крак след като блъснат.
Той вървеше машинално, бавно напред,
...знаейки за всичко това от години.
Ст. Русев
© Станислав Русев Всички права запазени