Падат ръждиви звезди
и дерат с върховете си въздуха.
Славей уплашен сред бодлите се скри
на неразцъфнала роза.
Планини се сриват,
пропадайки в огледалата си.
Белите гълъби чезнат,
виждайки съдбата им.
Пътник случаен, сълза отрони
но никой не забеляза потопа.
Сълзата можеше само него да удави,
вратата с крак след като блъснат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up