Mar 27, 2015, 1:09 AM  

...знаеики за всичко от години 

  Poetry » Other
548 0 4

 

 

 

Падат ръждиви звезди
и дерат с върховете си въздуха.
Славей уплашен сред бодлите се скри

на неразцъфнала роза.

Планини се сриват,
пропадайки в огледалата си.
Белите гълъби чезнат,
виждайки съдбата им.
Пътник случаен, сълза отрони
но никой не забеляза потопа.
Сълзата можеше само него да удави,
вратата с крак след като блъснат.
Той вървеше машинално, бавно напред,


...знаейки за всичко това от години.

 

Ст. Русев

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Младен, аз съм това благодарение на теб.
  • Извинявам се тогава. Не съм направил тази асоциация. Следвах единствено вътрешната логика на текста.
  • Мисана, благодаря!!!
    Имах напредвид Оскар Уаилд.
    Любимото ми от него- ,,Славеят и Розата,,
  • Хареса ми и то много, Станиславе. Но не мислиш ли, че редовете:

    "Славей уплашен сред бодлите се скри,
    на неразцъфнала роза."

    могат да се редуцират до:

    "Славей уплашен сред бодлите се скри",

    защото по-горе става дума дефакто за бодлите на ръждивите звезди?


    Само най-приятелски отбелязвам.

    Поздравление за стиха!
Random works
: ??:??