Вдъхновено от "Знаеш ли колко е страшно..." на sumkd
(Кадир Демир)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113316
***
Капят спомени -
дълго ги пазех
и съшивах със тях суетата
на далечни бленувани мигове
и безмълвни молитви в тъмата...
Капят спомени -
къщата празна е,
безутробно се стеле тъгата
и безлюдно - самотен оборът е,
стене призрачна, тиха забрава...
Знаеш ли колко е страшно,
когато разцъфват дърветата
и дъждът се просмуква в стените,
и догаря свещта на трапезата?
Колко бавно земята попива
разцъфтелите рози напъпили,
а нощта пълнолика размива
тишината по пустите покриви...
***
Капят спомени -
дълго се стичат
***
... и в съня ми сакрално
надничат!
11.05.08
Пловдив
© Бехрин Всички права запазени
тишината по пустите покриви..."
---------------------------------------
Мдаааааааа!!!! Много яко!