26.10.2008 г., 9:45

Знаеш ли, мозъче, колко е хубаво да те правят на глупак?

1.8K 0 4
Знаеш ли, мозъче, колко е хубаво да те правят на глупак?

Яко е!

Не ти се налага да се занимаваш с излишни
работи.
За да те направят на глупак, хората полагат толкова усилия, 
че просто е безсмислено сам да се занимаваш.
А, ако успеят
съществуването е толкова просто и елементарно нещо.
Света става приказно място,
няма излишни тревоги и изпънати като струни на арфа нерви.
Всичко си се нарежда, както искаш ти
и само ти.
Обаче другите трябва да знаят какво искаш!
Работа - работа
Пари - пари
Кола – кола
Жена – е па и жена, как без жена.
Дефектите -
или ти ще ги отстраниш с акъл,
или сами ще се отстранят от само себе си,
с тяхна помощ.

Виждаш ли, мозъче?
Само недей сменя желанията си
в последния момент, 
че това да си глупак пропада
и всички усилия да живееш добре 
отиват не в Рая, А ПО ДЯВОЛИТЕ!
Става един Армагедон, 
че колкото и да се мъчиш, не можеш да си го представиш. 
Не можеш!

Да, знаеш 
наносекундата е много малък интервал от време.
Може би времето, за което мислите прелитат през невроните ти е толкова кратко,
че и ти си мислиш под сивата кора, че не го усещам, 
но
времето от последния етаж до плочките 
е 
цяла вечност…

Колко е хубаво постоянно да те правят на глупак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Мараджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре заварил Благодаря за коментарите.
  • Разбъркани мисли... със смисъл!
    /а дали не е за друг раздел?/
    И добре дошъл!
  • Да, наистина е добро, бих добавила и че да те правят на луд, също не е никак зле, поне не се налага да обясняваш кое, как и защо. И да... ако тези, които те правят на глупак са "нормалните", е... наздраве радвай се да бъдем от "ненормалните" стига да не сме като тях Поздрав!
  • Абе, на някои места ме объркваш с противоречие, но определено е оригинално.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...