Oct 26, 2008, 9:45 AM

Знаеш ли, мозъче, колко е хубаво да те правят на глупак?

  Poetry » Other
1.8K 0 4
Знаеш ли, мозъче, колко е хубаво да те правят на глупак?

Яко е!

Не ти се налага да се занимаваш с излишни
работи.
За да те направят на глупак, хората полагат толкова усилия, 
че просто е безсмислено сам да се занимаваш.
А, ако успеят
съществуването е толкова просто и елементарно нещо.
Света става приказно място,
няма излишни тревоги и изпънати като струни на арфа нерви.
Всичко си се нарежда, както искаш ти
и само ти.
Обаче другите трябва да знаят какво искаш!
Работа - работа
Пари - пари
Кола – кола
Жена – е па и жена, как без жена.
Дефектите -
или ти ще ги отстраниш с акъл,
или сами ще се отстранят от само себе си,
с тяхна помощ.

Виждаш ли, мозъче?
Само недей сменя желанията си
в последния момент, 
че това да си глупак пропада
и всички усилия да живееш добре 
отиват не в Рая, А ПО ДЯВОЛИТЕ!
Става един Армагедон, 
че колкото и да се мъчиш, не можеш да си го представиш. 
Не можеш!

Да, знаеш 
наносекундата е много малък интервал от време.
Може би времето, за което мислите прелитат през невроните ти е толкова кратко,
че и ти си мислиш под сивата кора, че не го усещам, 
но
времето от последния етаж до плочките 
е 
цяла вечност…

Колко е хубаво постоянно да те правят на глупак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Мараджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре заварил Благодаря за коментарите.
  • Разбъркани мисли... със смисъл!
    /а дали не е за друг раздел?/
    И добре дошъл!
  • Да, наистина е добро, бих добавила и че да те правят на луд, също не е никак зле, поне не се налага да обясняваш кое, как и защо. И да... ако тези, които те правят на глупак са "нормалните", е... наздраве радвай се да бъдем от "ненормалните" стига да не сме като тях Поздрав!
  • Абе, на някои места ме объркваш с противоречие, но определено е оригинално.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...