Знаеш ли, мозъче, колко е хубаво да те правят на глупак?
Яко е!
Не ти се налага да се занимаваш с излишни
работи.
За да те направят на глупак, хората полагат толкова усилия,
че просто е безсмислено сам да се занимаваш.
А, ако успеят
съществуването е толкова просто и елементарно нещо.
Света става приказно място,
няма излишни тревоги и изпънати като струни на арфа нерви.
Всичко си се нарежда, както искаш ти
и само ти.
Обаче другите трябва да знаят какво искаш!
Работа - работа
Пари - пари
Кола – кола
Жена – е па и жена, как без жена.
Дефектите -
или ти ще ги отстраниш с акъл,
или сами ще се отстранят от само себе си,
с тяхна помощ.
Виждаш ли, мозъче?
Само недей сменя желанията си
в последния момент,
че това да си глупак пропада
и всички усилия да живееш добре
отиват не в Рая, А ПО ДЯВОЛИТЕ!
Става един Армагедон,
че колкото и да се мъчиш, не можеш да си го представиш.
Не можеш!
Да, знаеш
наносекундата е много малък интервал от време.
Може би времето, за което мислите прелитат през невроните ти е толкова кратко,
че и ти си мислиш под сивата кора, че не го усещам,
но
времето от последния етаж до плочките
е
цяла вечност…
Колко е хубаво постоянно да те правят на глупак...
© Иван Мараджиев All rights reserved.
Благодаря за коментарите.