3.12.2018 г., 9:25 ч.

Знам... и не знам 

  Поезия » Бели стихове
780 0 5

Той пламва

и аз горя,

раздира, пресъхва, обгаря,

крещя

не заспивам,

а той свети, проблясва като факла

и

негата разтваря ръце,

издигам се

болезнено, сърце от огън -

и пламва, избухва в нощта.

А крясък - откъслечен, мъчителен зов

остава назад и

в безкрая ридае

глухо, нечовешко, сушащо страдание,

аз знам

и не знам,

аз пламвам

и той гори,

протягам ръце 

и

сплитаме пръсти,

о, скръб и нега,

защо?

А как ми се иска,

как дивно мечтая

и

знам,

без нищо да знам...

01.12.2018

 

 

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

На Ч.Н. 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??