3.12.2018 г., 9:25

Знам... и не знам

1.2K 0 5

Той пламва

и аз горя,

раздира, пресъхва, обгаря,

крещя

не заспивам,

а той свети, проблясва като факла

и

негата разтваря ръце,

издигам се

болезнено, сърце от огън -

и пламва, избухва в нощта.

А крясък - откъслечен, мъчителен зов

остава назад и

в безкрая ридае

глухо, нечовешко, сушащо страдание,

аз знам

и не знам,

аз пламвам

и той гори,

протягам ръце 

и

сплитаме пръсти,

о, скръб и нега,

защо?

А как ми се иска,

как дивно мечтая

и

знам,

без нищо да знам...

01.12.2018

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

На Ч.Н. 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...