Той пламва
и аз горя,
раздира, пресъхва, обгаря,
крещя
не заспивам,
а той свети, проблясва като факла
и
негата разтваря ръце,
издигам се
болезнено, сърце от огън -
и пламва, избухва в нощта.
А крясък - откъслечен, мъчителен зов
остава назад и
в безкрая ридае
глухо, нечовешко, сушащо страдание,
аз знам
и не знам,
аз пламвам
и той гори,
протягам ръце
и
сплитаме пръсти,
о, скръб и нега,
защо?
А как ми се иска,
как дивно мечтая
и
знам,
без нищо да знам...
01.12.2018
© Teddy Daniel K. Всички права запазени